Борбата на азербайджанския народ за свобода в историята е придружена от големи трагедии и тежки загуби. Всяка година азербайджанският народ се събира да спомене невинните жертви на ужасните събития, случили се на 20 януари 1990 г., и съгражданите ни, жертвали живота си в името на независимостта на Азербайджан. Почитана като всенароден ден на траур, тази дата е навлязла в паметта като Черния януари, и в същото време стана първата крачка по пътя към независимостта на азербайджанския народ, превърна се в деня на възраждането на националната идеология.

Като гледаме през призмата на историята, пътят, който води до Черния януари, е започнал след противоречивите събития през 1988 г. Необоснованите претенции на Армения към Азербайджан, извършени с подкрепата на ръководството на Съветския съюз, довежда до репресии и етническа нетърпимост срещу нашия народ, като в резултат на коварните нападения повече от 250 хиляди азербайджанци, които през вековете са живеели на територията на Армения са принудени да изоставят родните си места. По време на масовата депортация от Армения най-малко 216 азербайджанци са убити от арменци, а 1154 души са ранени. Азербайджанският народ възразява срещу коварния план на съветското ръководство и по демократичен начин изисква да се предприемат предпазни мерки срещу действия на арменските сепаратисти и екстремисти в Нагорни Карабах и призовава към възстановяване на справедливостта.

Но отговорът на правителството на М. Горбачов на мирните и справедливи изисквания на народа е беспощаден. През нощта на 19 срещу 20 януари 1990 г. мобилизираните от Ставропол, Краснодар и Ростов отряди на Министерството на отбраната на СССР, включващи войници и офицери от арменски произход, преминали специална подготовка, специално назначени от МВР, и членове на група “Алфа” на Държавния комитет за сигурност на СССР нападат цивилното население. Завземането на Баку се съпровожда с особа жестокост, в резултат на военното нападение са убити 147 азербайджански граждани, 744 са ранени, 841 са незаконно арестувани.

По време на трагедията съветските въоръжени сили разстрелват не само цивилни лица, жилищни сгради, магазини, медицински и други институции, но и коли на спешна медицинска помощ и не им дават възможност да окажат помощ на ранените. Много цивилни лица са разстреляни пред апартаментите и входове на сгради, както и в обществени места, след медицинската експертиза на умрелите съдебните експерти и лекари доказват, че са били използвани куршуми с разрушително действие.

Тази агресивна предварително подготвена акция, чиято цел е да сподави борбата на азербайджанския народ в името на демокрацията и националната свобода, да му нанесе морален удар, грубо наруши всички международни норми, както и бившата конституция на СССР и конституцията на Азербайджанската ССР.

Трагедията 20 януари, която потопи азербайджанския народ в скръб, получи отзвук из целия свят. Изключителната роля във формирането на международното обществено мнение за това събитие изигра общонационалният лидер Гейдар Алиев. По този начин, излагайки на опасност своя живот и живота на своите близки, първото нещо, което великият лидер прави на 21 януари е да отиде в постоянното представителство на Азербайджан в Москва, и да се обърне към насъбралите се азербайджанци. По време на пресконференцията осъжда политиката на империята и коварните действия на М. Горбачов срещу нашия народ.

Въпреки че съветската империя проля кръвта на невинни хора, прояви невиждана жестокост срещу нашия народ, тя не успя да постигне целта си и да ни събори. Трагедията като героически епос отвори нова страница в научно-литературните среди на Азербайджан, а в памет на шехидите са създадени песенни и музикални композиции, заснети са филми, нарисувани са картини и са поставени спектакли.

Черният януари завинаги навлезе в историята на борбата в името на свободата и териториалната цялост на Азербайджан като героична страница.