Днес се отбелязва Международният ден на жертвите изчезнали безследно по насилствен начин. Принудителното изчезване на хора е проблем, с който се сблъскват хиляди азербайджанци в продължение на почти три десетилетия. 3890 души (3171 военнослужещи, 719 цивилни) от Азербайджан все още се намират в неизвестност в резултат на агресията от страна на Армения. Армения широко практикува вземането и държането на заложници, а също и изтезанието и екзекуцията на азербайджански военнопленници и заложници от началото на 90 -те години. Въпреки че вземането на заложници е забранено от международното хуманитарно право, 267 азербайджански граждани (сред тях 29 деца, 98 жени и 112 възрастни хора) са били взети за заложници и все още не са освободени от Република Армения.

С тези незаконни действия Армения сериозно нарушава съответните разпоредби на Женевската конвенция от 1949 г. касаеща отношението към военнопленници и цивилни граждани във време на война, както и първия Допълнителен протокол. Според нормативите на международното хуманитарно право, въпросите, свързани с изчезнали лица, се разглеждат в контекста на международната защита на правата на човека и по-специално правото на защита от произволно задържане, правото на справедлив съдебен процес осигуряващ всички съдебни гаранции, забрана на изтезания и всякакво друго жестоко, нечовешко или унизително отношение, забрана на принудителни изчезвания и зачитане на правата на лишените от свобода лица.

Обявените за изчезнали лица от азербайджанското население са изчезнали при обстоятелства, които пораждат сериозни опасения за тяхното благосъстояние, особено предвид жестокостите извършвани от въоръжените сили на Армения по време на конфликта. Подобно на други нарушения на международното хуманитарно право, незаконното задържане, изтезанията и посегателства срещу личното достойнство на задържаните заложници и военнопленници, са били част от системната политика на колективно наказание и дискриминация срещу азербайджанците.

Държавната комисия на Република Азербайджан по въпросите за военноплениците, заложниците и безследно изчезналите, е установила, че в нарушение на нормите на международното право, азербайджански заложници са държани при непосилни условия, заедно с военнопленници, като са прехвърляни от едно място на задържане на друго, както в окупираните азербайджански територии, така и на територията на Армения.

През 90 -те години имаше масово унищожение на азербайджански военнопленници и заложници от въоръжените сили на Армения. Много заложници, включително деца, жени и възрастни хора, бяха брутално убити, а други починаха по-късно в резултат на изтезания, непонносими условия и болести.

Тъй като труповете на мъртъвците не са предадени на Азербайджан, тези лица все още се смятат за изчезнали.

Въпреки многократните призиви на Държавната комисия, едва преди няколко години беше възможно да се получи информация за 54 азербайджански военнопленници и заложници, включително 6 жени, които са били регистрирани от Международния комитет на Червения кръст (МКЧК) и посещавани няколко пъти от представители на МКЧК в местата за задържане.

Повече от 25 години Армения не изпълнява задължението си да проведе ефективно разследване за съдбата на изчезналите лица съгласно действащото международно право. Вместо това Армения отрича отговорността си за отприщената агресия и за причинените многобройни човешки страдания, възхвалява военни престъпници и терористи и пропагандира омраза и азербайджанофобия.

Азербайджан е започнал съдебно производство за наказание на извършителите на жестоките престъпления. Понасянето на отговорност и предоставянето на обезщетение гарантират правата и интересите на жертвите и те трябва да бъдат неизбежна последица от извършените престъпления, а също и инструмент за превенция и ключова предпоставка по пътя към истинското помирение.